5 съвета за Коневъдство, което можете да използвате днес
5 съвета за Коневъдство, което можете да използвате днес
Blog Article
Множество безстопанствени коне бяха заснети на път за хижа в Централния Балкан.…
Според информацията, качена на сайта на Министерството на земеделието и горите, най-популярните сред тях са: Арабска порода, Чистокръвна английска порода, Източнобългарска порода, Дунавска порода, Плевенска порода, Тракененска порода, Хановерска порода, Рисисти породи, Тежковозни породи, Шотландско пони, Хафлингер, Аборигенни породи – Каракачански и Делиормански кон.
Източнобългарският кон е полукръвна порода от универсален тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задълбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества.
Локализирането на племенните жребци и кобили в момента е около конезавод „Клементина" край Плевен.
„Също така в Закона за собствеността и ползването на земеделската земя е записано, че всички коне имат право на пасища, но спортният кон няма тези Коневъдство права. Тези коне също имат нужда от сено и слама", посочи проф. Бързев и допълни: „В България има само една база за конен спорт, която се самоиздържа и това е базата в Ихтиман.
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.
Водеща медийна компания в сферата на селското стопанство!
Този сайт използва „бисквитки“ с цел по-добро обслужване на своите посетители. Научете повече.
Районният съд в Кюстендил отложи днес делото срещу фермера Петър Пищалов и…
Кончетата за износ от България отиват най-често в Германия, САЩ, Кипър, Гърция и Румъния, но официална статистика за този износ няма. Източнобългарският, Плевенският и Българският спортен кон са най-търсени заради достъпната цена, кроткия нрав и доброто представяне в спортните дисциплини.
създаване на технология и организация на работа отговаряща на тогавашните изисквания.
„Основният проблем на коневъдството в България се състои в това, че за своето съществуване браншът разчита единствено на любовта на собствениците към конете им. Поголовието на трите автохтонни български породи Дунавски, Източнобългарски и Плевенски кон се доближава до критично ниво.
Популациите от двете породи са малки, но с много високо качество. Жребецът Мефистофел е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия.
Макар и по-бавноподвижно, магарето е вършело същите функции, а разходите по отглеждането са му по-ниски в сравнение с тези при конете.